Български  ENGLISH  SPANISH

Покупки
Потвърждение

Поръчани документи:
Пакети/Документи: 0    Крайна цена: BGN 0.00 

Обадете се на +359 898 741 240 или влезте тук за повече информация.



Консултантска стая

Петък 21.11.2008 @ 11:06 PM
Здравейте, ще взимам заведение под наем и трябва да си открия фирма, ако е възможно да ми кажете каква фирма трябва да открия, и какво по-точно трябва да се направи, най-общо!? ...виж повече »

Сряда 11.03.2009 @ 06:18 PM
След изтичане на срочен трудов договор, той става ли безсрочен?...виж повече »

Вторник 14.10.2008 @ 01:14 PM
Може ли чужд гражданин да извърши пререгистрация на фирмата си по електронен път?...виж повече »

Вторник 16.09.2008 @ 10:08 AM
Баща ми почина брат ми почина мога ли да закупя от маика ми неината част понеже само аз я гледам? ...виж повече »

Вторник 06.01.2009 @ 10:39 AM
Здравейте:
Предстои ми регистрация на ЕООД
Въпросът ми е ?
Влезели в сила от решението на министерския съвет за регистрация на ЕООД иООД уставния капитал
...виж повече »

виж всички » Въпрос 5 / 135

Нормативни актове

Четвъртък 25.01.2018 @ 11:17 AM
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
виж повече »

Вторник 23.09.2008 @ 02:23 PM
ЗТСУ
виж повече »

Четвъртък 25.01.2018 @ 11:27 AM
Тарифа за нотариалните такси към закона за нотариусите и нотариалната дейност
виж повече »

Четвъртък 25.01.2018 @ 11:29 AM
Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията
виж повече »

Четвъртък 25.01.2018 @ 11:31 AM
Закон за наследството
виж повече »

виж всички » 5 / 14

Преобразуване на търговските дружества
 

Преобразуването е уредено в гл. ХVІ на ТЗ. Общият режим е в чл. 261-265. Режимът е лаконичен и недостатъчен и не съответства на режима на Европейското право – 3та и 6та директива. Въз основа на европейския режим е уредено преобразуването по ЗППЦК. Терминът “преобразуване” по смисълът на ТЗ има 2 значения, различни от уреденото в ЗППДОП. Преобразуването е прекратяване на ТД без ликвидация с общо правоприемство и едновременно образуване на ново дружество. Разликата с преобразуването по ЗППДОП е това, че се прекратяват ТД, а не държавни предприятия. С термина “преобразуване” ТЗ означава 2 различни явления и съответно има 2 вида преобразуване. В тесен смисъл преобразуването се отнася до прекратяването на едно ТД и създаване на друг вид ТД (напр. 1 СД се прекратява и всичките му активи и пасиви преминават върху ООД, което се учредява – това много наподобява на режима по ЗППДОП. Терминът “преобразуване” по смисъла на ТЗ има и по-широко значение, което се свързва с 4те форми на реорганизация – сливане, вливане, отделяне и разделяне.
- Сливане – няколко ТД се прекратяват, а тяхното имущество преминава върху 1 ново дружество.
- Вливане – 1 ТД се прекратява, а имуществото преминава върху друго ТД, което съществува. Общото определение явно не съответства на вливането, тъй като при него не се създава ново ТД.
- Разделяне – 1 ТД се прекратява и имуществото му преминава върху 2 или повече новосъздадени ТД.
- Отделяне – има 1 ТД, което не се прекратява, а една част от имуществото му преминава върху нововъзникнало ТД. Отделянето също не влиза в общото определение, защото 1то дружество не се прекратява.

Общото определение по принцип не обхваща случаите на отделяне и разделяне, тъй като при тях не винаги има общо правоприемство, възможно е активите да преминат в едното дружеството, а пасивите в другото. По този начин може да се увредят кредиторите и малцинството в дружеството. Това обуславя нуждата от защитен режим най-вече за разделянето и отделянето. Може да има комбинация между двата вида преобразуване – напр. 2 ООД да се слеят в едно АД.

Фактически състав на преобразуването:
-Решение за преобразуване от дружеството или дружествата, които ще се преобразуват. Ако дружествата са персонални, при тях няма органи, а решението трябва да се приеме с единодушие от съдружниците. При капиталовите търговски дружества решенията се взимат от ОС с квалифицирано мнозинство – при ООД 3/4 от дяловете, а при АД 2/3 от представеният на събранието капитал. В устава може да се предвиди и по-голямо мнозинство за вземането на това решение. При сливане и вливане законът не изисква да се сключи договор между преобразуващите се дружества, но такъв може да се сключи, като според теорията ще има характер на подготвителен договор, подобно на договора по чл. 66 ТЗ.
-Трябва да изтече 2месечен срок, като срокът не е преклузивен или давностен, а инструктивен. Нарушаването на този срок не опорочава фактическия състав, а в най-лошия случай може да доведе до наказателна отговорност.
-При вливане и сливане трябва да се вземе решение за увеличаване на капитала – дружеството получава ново имущество, на което трябва да съответства нов капитал. Това е много често възможно, защото трябва да се уреди положението на съдружниците или акционерите на вливащото се дружество (т.е. трябва да се предвидят дялове или акции за тях). Ако се отиде към запазване на капитала, то то е свързано или с освобождаване на съдружници/акционери от техни дялове/акции или намаляване на стойността им, т.е. свързано с намаляване на капитала.
Не е ясно, но може да се счита, че когато се създават нови дружества би трябвало да се проведе УС в зависимост от вида на дружеството. Това обаче не е предвидено в закона, така че може и да може да се мине и без него.
-Трябва да се извърши и вписване в търговския регистър в съда по седалището на преобразуващите се и преобразуваните дружества. Трябва да има вписване както на прекратяването по партидата на дружествата, които се прекратяват (те се заличават като юридически лица), така и вписване по партидата на приемащото или новосъздаденото дружество. За да има разлика между прекратяването с ликвидация  и създаването на ново дружество преобразуването трябва да се отбележи в търговския регистър. Обнародването е с чисто информационно значение.
Тъй като преобразуването може да застраши интересите на кредиторите, законът създава някои защитни правила:
- При разделяне или отделяне опасността за кредиторите се крие в несъразмерно разпределение на активите и пасивите или в съразмерно разпределяне на активите и пасивите, когато обаче активите не са еднакво ликвидни. Защитата срещу тези опасности е предвиденото, в чл. 261, ал. 2 правило, че 2те дружества по закон отговарят солидарно за задълженията, възникнали до разделянето или отделянето. Новите кредитори в тази хипотеза имат вземане към съответните дружества. За старите кредитори от материално правна гледна точка преобразуване все едно не се е извършило, от процесуална гледна точка има известно затрудняване на правата им. Защитата на кредиторите при разделяне и отделяне е по-добра от тази при вливане и свиване (тъй като не е ограничена във времето).В случаите на разделяне и отделяне от гледна точка на участниците в разделянето или отделянето се поставя въпроса как следва да се разделят членствените правоотношения – това разбира се може да се уговори от съдружниците, но ако не е уговорено в ТЗ няма правила (правилата има в ЗППЦК). Членствените правоотношения следва да се разпределят в съответствие с разпределянето на капитала в новите дружества.
-Решението за сливане или вливане се обнародва (според Кацарски това изискване е само за ООД и АД) – идеята е преобразуването да не зависи от кредиторите, но те все пак да бъдат защитени. При сливане и вливане имуществото на слелите или влелите се дружества се управлява разделно в 6месечен срок от обнародването на вписването. Това значи, че кредиторите на всяко едно дружество имат обща привилегия пред кредиторите на новото дружество. На практика това означава, че все едно вливане или сливане не е имало. Това положение се отнася само до старите кредитори, чиито вземания са възникнали преди преобразуването. Правилото засяга само кредиторите, които в 6месечния срок са поискали изпълнение (когато вземането е изискуемо) или обезпечение (когато вземането не е изискуемо). Обезпеченията са по режима на ЗЗД. Според Кацарски при положение, че дружеството откаже обезпечение трябва да се признае привилегия на тези кредитори, които са го поискали.  При положение, че управителите на новото дружество нарушат тази разпоредба те отговарят солидарно пред кредиторите. Според Кацарски отговорността в този случай се носи при неудовлетвореност на кредиторите поради смесването, ако новото дружество прецени, че всички кредитори могат да бъдат удовлетворени и смеси имуществата и наистина стане така няма нужда да се носи отговорност.
При вливане и сливане се поставя въпроса дали то може да се осъществи  
-Ако преди преобразуването е имало дружество с неограничено отговорни съдружници тези неограничено отговорни съдружници отговарят пред кредиторите с личното си имущество и след преобразуването (напр. СД се преобразува в ООД). И в този случай има 5 годишна давност за задълженията им. По-интересен е въпросът, който не е уреден от закона – какво става при сливане или вливане на капиталово в персонално дружество с ограничено отговорните съдружници. Според Кацарски тези съдружници ще останат ограничено отговорни за старите си задължения, тъй като важи принципът, че прекратяването на задължения субект не се отразява на отговорността на субсидиарно отговорните. Според Антонова точно обратно в тази хипотеза ограничено отговорните съдружници се превръщат в неограниченоотговорни, тъй като вече няма капитал, който да гарантира кредиторите. Безспорно обаче в хипотезите на вливане ограниченоотговорните съдружници ще отговарят неограничено за задълженията на приемащото дружество по чл. 92 ТЗ. Освен общите правила по ТЗ има и някои правила в ЗЗК, които целят да ограничат възможността сливането и вливането да увредят конкуренцията. Според чл. 21 ЗЗК при сливане и вливане може да има концентрация на стопанска дейност.  Когато сливането или вливането водят до такава концентрация, КЗК трябва да се уведоми и ако прецени да даде разрешение. Тук обаче не става дума за всяка възможна концентрация, а за хипотеза, при която новото дружество има над 20% от релевантния пазар или ако общият оборот на новото или приемащото дружество за предходната година е над 15 млрд. лв.
В ТЗ е казано, че когато специален закон предвижда това преобразуването се извършва с административен акт – разрешение. В ЗППЦК е предвидено за някои видове търговци с предмет търговия с ЦК сливането и вливането да се извършва само с разрешение на КЦК. При банки се иска разрешение от БНБ, при застрахователните компании също. В ТЗ се съдържат и някои специални правила за преобразуване на акционерното дружество:
Според чл. 264: Решението за преобразуване на акционерното дружество в друг вид е действително, ако са изминали 2 години от възникването му и са приети счетоводните отчети за тях. То се взема с мнозинство 2/3 от представения капитал. При пресмятане на мнозинството от капитала се приспадат акциите на дружеството, както и тези без право на глас. Уставът може да предвиди по-голямо мнозинство на капитала, както и други изисквания. В литературата се поставя въпроса дали изискването за 2 годишния срок може да се заобиколи, чрез възможността за “други изисквания”, според някои автори може, но според проф. Таджер нормата е императивна и забраната не може да бъде заобиколена. Кацарски също поддържа това разбиране. Според чл. 265: Когато акционерното дружество се преобразува в дружество с ограничена отговорност, всеки акционер заменя акциите си срещу дял, който им съответствува. Тази норма не казва нищо, което не се подразбира.

С цел да спестим голяма част от Вашето време и пари за държавни такси, Ви предлагаме да подадем документите Ви с електронен подпис.