От 01.01.2012 г. влязоха в сила промените в ТАРИФА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ, СЪБИРАНИ ОТ АГЕНЦИЯТА ПО ВПИСВАНИЯТА, публикувана в ДВ. бр.104 от 27 Декември 2011.

Промените в тарифата намаляват размера на някои от държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Актуалните такси може да видите ТУК.

 

Отменено е спорното указание на НАП за осигуряване на управителите на малки фирми

Съдружниците и собствениците на търговски дружества не дължат осигурителни вноски за управлението на фирмата, ако с договор или по решение на общото събрание не е определено или договорено възнаграждение за тази дейност. Това е записано в изменение на Указание № 24-00-7/25.02.2010 г. от 26 февруари 2010 г. Промяната в указанието стана след нареждане от изпълнителния директор на НАП Красимир Стефанов. Целта на изменението е да се постигне равнопоставеност и справедливост при плащането на осигурителни вноски от собствениците на малки и средни фирми.

Например ако собственик на ООД, чиито предмет на дейност е извършване на финансови услуги, участва в управлението на фирмата, но общото събрание на фирмата не му е определило възнаграждение и няма договор за управление и контрол, то той ще трябва да се осигурява само за трудовата дейност, която полага във фирмата. Ако обаче получава възнаграждение като управител и работи в дружеството като финансов консултант, то той трябва са се осигурява и в качеството си на управител и като самоосигуряващо се лице.

 

Безумно Указание на НАП …

Публикуваме материал касаещ управители на малки фирми. Според автора,указание на НАП ще доведе до фалит малките фирми и до съдебни дела. Може ли от НАП да искат някой да внася осигуровки върху недължими и неначислени доходи? Действията на НАП ще засегнат над 200 000 управители. Ако Симеон Дянков получава само 3 000 лв заплата и твърди по Нова телевизия, че жена му го храни, с американските си доходи, то тези 200 000 вероятно нямат такъв късмет. Към НАП има Консултативен съвет, в който могат да се гледат подобни Указания преди да видят бял свят. Благодарим на автора на материала г-жа Цена Стоянова и се надяваме, че НАП ще отменят своето Указание, защото точно сега никой не иска бизнесът да минава в сивата икономика. Мнозина си поставят въпроса дали не е било капан регистрацията на фирми с 2 лв капитал?

Указание на НАП № 24-00-7/25.02.2010 г, публикувано на 26.02.2010 г подлуди счетоводители и консултанти в цялата страна и ги накара да се чудят как да го тълкуват и какво да обясняват и съветват клиентите си. Указанието задължава всички вписани в регистрите управители на дружества- ЕООД, ООД, СД, ДЗЗД да се осигуряват, като такива върху минималния осигурителен доход, определен за съответната дейност, без оглед на това дали съществува договор за възлагане на управление със съответния управител и независимо от това, че ако има такъв в него може да е уговорено, че съответният управител ще изпълнява функциите си без възнаграждение, т.е. да внасят осигуровки за НЕДЪЛЖИМИ И НЕНАЧИСЛИМИ доходи. Последното е масов случай на малките фирми, които са си съдружници или еднолични собственици на капитала, управители сами на себе си и едновременно с това работещи в собствените си фирми съответната дейност. В тези случаи НАП иска тези лица да се осигуряват на 2 основания- веднъж по договор за управление и контрол, където минималния осигурителен праг обикновено е около 700- 800 лева и втори път, като самоосигуряващи се върху поне минималния осигурителен доход за тях- 420 лева. Така НАП изисква от най-малките фирми- тези, в които собственикът, управителят и работещият в тях е едно и също лице, да внасят осигуровки върху доход от 1120 – 1220 лева, каквито доходи много от собствениците и управители никога не са и сънували. Става въпрос за всякакви малки фирмички в областта на услугите, търговията на дребно и малките заведения за обществено хранене, на брой над 200 000 по данни на Националния статистически институт. Фактически реално тези собственици не получават доходи, като управители на фирмите си. За значителна част от тях начисляването на подобни заплати, като управители би довело фирмите им до фалит и естествено всеки от тях е решил, подпомагайки дейността си да не си начислява заплати, каквито не е изкарал, защото иначе така сам би декапитализирал собствената си фирмата. НАП, обаче с това указание изисква от тях точно това- да внесат осигуровки, които годишно възлизат на около 4500 – 5000 лева. Много от собствениците на такива фирми, гневно коментират, че при това положение най-вероятно ще затворят бизнеса си или ще минат на сиво или черно. “Защо тогава ни улесняваха и подтикваха да си регистрираме дружества с 2 лева капитал, за да може по-късно държавата да ни обере с осигуровки. Ако в България целта е да остане само едър бизнес, по-добре направо да ни закрият!”, се възмущават засегнати. Въпросното указание повдига множество въпроси за счетоводителите и много от тях се чудят как така ще начисляват осигуровки върху несъществуващи реално възнаграждения и дали НАП ги кара да осчетоводяват неизплатени и недължими пари. На практика НАП иска да се платят осигуровки върху нещо, което не само няма да се плати, но и НЕ СЕ ДЪЛЖИ ИЗОБЩО, което пък повдига и други въпроси- част от осигуровките са за сметка на осигуреното лице и те се удържат от неговото възнаграждение. Когато няма и няма да има такова, от къде ще се удържат, питат изумени счетоводители? Не е ясно и при евентуално майчинство какво ще бъде нетното възнаграждение на такъв осигурен с неначислено и неизплатено, защото е недължимо възнаграждение. Всъщност въпросното Указание противоречи на множество нормативни актове и влезли в сила решения на Върховния административен съд на РБ, коментират запознати. Едно от сочените най-често решения № 7327/09.07.2007 г по адм.дело № 2778/2007 г на ВАС сочи: “Дори съдружникът ... да е получавал месечното си възнаграждение за неговия личен труд по управлението на дружеството, това все още не означава, че той е задължително осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. Според тази разпоредба - чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО - задължително осигурени за всички осигурени социални рискове по този кодекс са изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите. Тя се намира в ал. 1, а останалите точки на тази ал. 1 визират работници и служители, които упражняват трудова дейност под формата на наемен труд, независимо дали по трудово, по облигационно или по служебно правоотношение и независимо дали въз основа на трудов или граждански договор, на избор или на назначаване. Поради това като задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 7, предл. първо КСО следва да бъдат третирани само лицата, които не са съдружници в търговското дружество и имат сключен договор за управление, независимо дали този договор е трудов или е граждански (мандатен). Но дори да се разшири кръгът на тези лица и със съдружниците в търговско дружество, които има сключен с дружеството договор за управление, основният критерий за определянето на лицата, които са задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 7, предл. първо КСО, не се променя: това са изпълнителите по договори за управление. А според чл. 141, ал. 7 ТЗ договорът за управление се сключва в писмена форма. Писмената форма в случая е условие за валидност, а не за доказване на договора.

 Поради това няма валиден договор за управление на търговско дружество с ограничена отговорност, ако този договор не е сключен в писмена форма. Липсва ли валидно сключен договор за управление, липсва и изпълнител по него, липсва и задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 7, предл. първо КСО. През призмата на посочения критерий, изразеното от контролните органи на НОИ, а след това и от касационния жалбоподател, становище, че и съдружниците, които управляват дружеството без договор за управление и получават възнаграждение за този си труд, са задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 7, предл. първо КСО, представлява едно недопустимо разширително тълкуване на тази разпоредба. Недопустимо, защото един от принципите при тълкуването на правото е, че когато правната норма установява задължение или тежест, тя не може да бъде тълкувана разширително. Неразширителното (стриктното) тълкуване на чл. 4, ал. 1, т. 7, предл. първо КСО води до извода, че задължително осигурени лица по смисъла на тази разпоредба са лицата, които са изпълнители по договори за управление, независимо дали са и съдружници, а стеснителното тълкуване - че задължително осигурени лица са само изпълнителите по договор за управление, които не са съдружници в търговското дружество.” Целият текст на съдебното решение четете от тук: http://docstore.odit.info/?s=4&rid=3451 [1]

По-скорошно съдебно решение № 14345/ 22.12.2008 г по адм.дело № 8102/2008 г на ВАС постановява: “Установено е, че същият е осъществен в резултат на изпълнени от лицето услуги на дружеството с ограничена отговорност, в което то е съдружник и управител, без да има сключен договор за възлагане на контрол и управление. Съгласно чл. 141, ал. 7 от ТЗ договорът за управление се сключва в писмена форма и тя е такава за валидност. След като няма валиден договор, липсва и изпълнител по него с това качество. Ревизираното лице с качеството съдружник притежава съвкупност от права, имуществени и неимуществени, като от категорията на последните е и правото по чл. 123 от ТЗ да участва в управлението на дружеството. Същевременно в изпълнение на чл. 124 от ТЗ той има и съответното задължение да участва в това управление, но и да оказва съдействие за осъществяване на неговата дейност. От тук касаторът извежда първото си възражение, което е основателно.

 В процесния случай, въпреки че практически задълженото лице е осъществявало дейност по управление на дружеството по смисъла на чл. 141 от ТЗ, то в качеството му на обикновен съдружник е осъществявало такава и по обикновено управление, както и такава по оказване съдействие за осъществяване на дейността на дружеството за постигане на неговите цели, т.е. фактически и правни действия от името и за сметка на същото. Тези задължения по естеството си са неимуществени и са част от членственото правоотношение на съдружника. Следва да бъде споделена тезата на касатора, че правоотношенията между съдружник и ООД могат да се основават на трудов договор, на граждански договор, на мениджърски договор, но и да се основават на закона, а именно на чл. 124 от ТЗ. В последната хипотеза няма насрещна престация, понеже получател на услугата е дружеството, респ. неговите клиенти. Осъществяваната дейност от ревизираното лице не е независима икономическа дейност по смисъла на чл. 4 от ЗДДС (отм.), респ. същото не е данъчно-задължено лице по чл. 3 от цитирания закон. Следва да се приеме в случая, че услугите с личен труд, предоставяни от съдружник са такива предоставяни вместо дружеството, което се определя от предмета на дейност на същото, а именно производство и ремонт на корабни изделия, както и от специалността на физическото лице - корабен инженер.” 

Целият текст на съдебното решение четете от тук: http://docstore.odit.info/?s=4&rid=3454 [2]

Всъщност, според специалисти в бранша, указанието противоречи на самия Кодекс за социално осигуряване, тъй като видно от мотивите при неговото внасяне в Народното събрание и според доклада на Социалната комисия в Парламента става ясно, че всъщност законотворците под спорната дума “неначислени” възнаграждения е имал нещо съвсем различно от визираните в Указанието неначислими и недължими възнаграждения. В Доклада към Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010, внесен от МС, с който всъщност се прави промяната в Кодекса за социално осигуряване, изискващ плащане и върху неначислени възнаграждения се казва:

“Г-жа Митрева представи и измененията и допълненията в Кодекса за социално осигуряване, които са предвидени с §6 от законопроекта. С тях се цели подобряване събираемостта на осигурителните вноски и задълженията на Националния осигурителен институт при неоснователно изплатени осигурителни плащания, засилване на контролните функции на контролните органи на НОИ. Повишава се степента на гарантиране осигурителните права на осигурените лица, като се въвежда задължение за внасяне на осигурителни вноски и върху неначислените възнаграждения в съответствие с принципа на текущото начисляване. По този начин ще се постигне съответствие между законодателството в областта на трудовите отношения, социалното осигуряване и счетоводството. Предвидени са съответните изменения в уредбата на осигурителния стаж и изчисляване на паричните обезщетения.” 

Целият доклад можете да видите от тук:
http://www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=5&action=show&Type=cmStan&gid=231&SType=show&id=1594 [3]

Компетентните припомнят, че принципът на текущо начисляване е уреден в чл.4, ал.1 от Закона за счетоводството и означава: “Чл. 4. (1) Счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на този закон при съобразяването със следните основни счетоводни принципи: 1. текущо начисляване - приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят;” Т.е. При липсваща сделка или събитие, липсва основание за начисляване, тъй като липсва договор или в него е уговорено, че няма да има възнаграждение. Следователно не може да има начисляване. Всъщност всичко това директно и много подробно е казано в самите мотиви на Министерски съвет към Законопроекта на Закона за държавния бюджет за 2010 г: “Промените в част първа от КСО имат за цел подобряване събираемостта на осигурителните вноски, както и вземанията на НОИ за неоснователно извършени осигурителни плащания и изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност и трудоустрояване и за майчинство. Законопроектът предвижда засилване на контролните функции - превантивен и последващ контрол, който се осъществява от контролните органи на НОИ. Предвижда се задължение за внасяне на осигурителни вноски и върху неначислени възнаграждения. Осигурителните вноски за ДОО по правило са месечни вноски, като едно от основните им предназначения е да осигурят ритмичност на приходите по фондовете на ДОО с оглед обезпечаване на средства за изплащане на краткосрочните обезщетения и пенсиите.
От 1 януари 2007 г. чрез законодателни промени в кодекса бяха предприети мерки срещу недобросъвестните осигурители, които не изплащат регулярно трудови възнаграждения с цел избягване внасянето на осигурителни вноски за ДОО, като се въведе дължимост на вноските и при начислени, но неизплатени възнаграждения. Обвързването на дължимостта на вноските с начисляване на трудовите възнаграждения изигра своята положителна роля в противодействието срещу некоректните осигурители и оправда своето въвеждане. Един от основните принципи при осъществяване на счетоводството и съставяне на финансовите отчети е принципът на текущо начисляване (чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч.). На основание на този принцип разходите, произтичащи от сделки и събития, следва да се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Принципът на текущото начисляване обаче не визира периода, през който технически се извършва начисляването на разходите за възнаграждения. Счетоводната политика представлява съвкупност от принципи, изходни положения, концепции, правила, бази и процедури, възприети от предприятието за отчитане на неговата дейност и за представяне на информацията във финансовия отчет.
Въпреки че след като положеният труд по трудово правоотношение е възмезден (чл. 242 от Кодекса на труда (КТ) и че при разработване на счетоводната политика, освен изискванията, залегнали в СС № 1 – Представяне на финансови отчети, следва да се вземат предвид и разпоредбите на приложимото трудово право, някои осигурители все още разработват счетоводна политика, въз основа на която начисляването не се извършва периодично, вследствие на което не внасят ритмично осигурителните вноски. За да се постигне напълно целта, поради която се обвързва дължимостта на вноските с начисляване на трудовите възнаграждения, мярката следва да се доразвие, като се въведе дължимост на вноските за ДОО и при неначислени трудови възнаграждения. По този начин некоректните осигурители редовно ще начисляват и изплащат трудовите възнаграждения и ще се постигне съответствие и съгласуваност между осигурителното, трудовото и счетоводното законодателство. Предложените изменения и допълнения са фискална мярка, чрез която се цели ритмичност на приходите по фондовете на ДОО и поредно ограничаване действията на осигурителите, които са на границата на сивата икономика. Във връзка с внасянето на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения са направени съответните промени в текстовете, отнасящи се за осигурителния стаж и изчисляване на паричните обезщетения.”

Целият текст на решението на Министерски съвет можете да намерите от тук: http://docstore.odit.info/?s=4&rid=3453 [4]

За специалистите и собствениците и управители на дружества остава да чакат указание, което да разясни Указанието на НАП от 25.02.2010 г и да се надяват, че разширителното тълкувание на НАП е било само недоразумение. Автор  Цена Стоянова. (Извадката е взета от Софийска Търговско-Промишлена камара)

Удължава се срокът за актуализация на регистрацията на администраторите на лични данни

Срокът за актуализация на регистрацията на администраторите на лични данни се удължава до 15 февруари 2010 г. КЗЛД напомня за задължението на администраторите на лични данни по чл.18, ал.3 от ЗЗЛД да уведомяват Комисията за всяка промяна на регистрираните обстоятелства преди нейното настъпване.

Администратор, който започне обработване на лични данни без да е подaл заявление за регистрация като такъв, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.

Предявяване на искове за обезщетение за причинени вреди вследствие на извършено нарушение на ЗЗК

Предявяване на искове за обезщетение за причинени вреди вследствие на извършено нарушение на ЗЗК

Упражнявайки своите правомощия Комисията  за защита на конкуренцията  действа в защита на обществения интерес, а не в полза на конкретния подател на искането или сигнала, във връзка с които е образувано конкретно производство. Целта на налаганите от КЗК санкции е да бъдат наказани нарушителите, да се възстанови конкуренцията на засегнатия пазар и да се въздейства превантивно срещу бъдещи подобни нарушения.
Отговорността за извършени нарушения по ЗЗК е административнонаказателна, поради което имуществените санкции и глоби, наложени въз основа на влезли в сила решения на комисията, постъпват в полза на републиканския бюджет, а не се предназначени да обезщетят пострадалите от нарушението лица.
В производствата пред Комисията не е допустимо предявяването на частни искове за обезщетение на пострадали от нарушението лица.
С влизането в сила обаче на новия Закон за защита на конкуренция, в чл. 104 е уредена изрично възможността за предявяване на искове за обезщетение за причинени вреди вследствие на извършено нарушение на ЗЗК. Право на обезщетение имат всички физически или юридически лица, дори и когато нарушението не е било насочено директно срещу тях. Лицата, които считат, че са претърпели вреди могат да подадат иск самостоятелно или колективно пред съответния окръжен съд по реда на ГПК. Съгласно Закона за защита на потребителите, колективен иск за обезщетение може да бъде предявен и от сдружения на потребителите.
Лицето, което търси обезщетение за претърпените от него вреди може да се позове на влязло в сила решение на КЗК, което има обвързваща сила за гражданския съд. Такава сила имат както решението на Комисията, което не е обжалвано и срещу което жалбата е оттеглена, така и решението на Върховния административен съд, с което се потвърждава решението на КЗК за установяване на нарушение. Обвързващата сила на тези решения спрямо съда се отнася до тяхната валидност и законосъобразност – нарушението, както и нарушителите следва да се приемат от съда за установени и не е необходимо да се събират доказателства в тази насока. Решенията на Комисията имат обвързващ характер само когато става въпрос за същото поведение и за същия нарушител или нарушители, за които КЗК се е произнесла.
Що се отнася обаче до конкретно претърпените вреди, техния размер и връзката им с извършеното нарушение на ЗЗК, доказателствената тежест е върху лицето, претендиращо обезщетението.
Правото да се иска обезщетение се погасява в срок от 5 години от влизане в сила на решението на КЗК или на ВАС.

НОВИ ЗАЯВЛЕНИЯ В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР

Нови заявления ще стават вписванията, заличаванията и обявяванията в търговския регистър. Образците могат да бъдат изтеглени от страницата на регистъра – www.brra.bg или да бъдат получени от службите по регистрация в цялата страна. Промяната на заявленията е във връзка с обнародваните в Държавен вестник на 23 и на 27 януари т.г. промени в Наредба №1 от 2007 година за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър.
Подзаконовият нормативен акт е създаден на базата на измененията в Закона за търговския регистър и на натрупания едногодишен опит от старта на новата система за търговска регистрация. Наредбата прецизира някои от досегашните разпоредби и текстове. Конкретно са формулирани изискванията към търговците – как да се попълват заявленията и какви документи да се прилагат към тях във връзка с вписванията, заличаванията и обявяванията в търговския регистър.
Регламентирано е и отстраняването на допуснати фактически грешки или на непълноти, възникнали при пренасяне на информацията от представените заявления и приложенията към тях в информационната система на търговския регистър. Посочен е и редът за назначаването, както и за определянето на възнаграждението на вещи лица, контрольори, проверители и регистрирани одитори. След промяната в Закона за търговския регистър, в сила от 30 май 2008 г., се разшири кръга от лица, които имат право да бъдат заявители. В наредбата са прецизирани изискванията, на които трябва да отговарят, както и документите, които удостоверяват тези обстоятелства.
Във връзка с хармонизирането на законодателството ни с европейското, е разработена и материята за европейските дружества и обединения.
 

Излязоха промените в ЗТР, в сила от 30.05.2008г., обн. В ДВ бр. 50 от 30 май 2008г.

Какво се променя?
1. С новите изменения изрично се упоменава, че търговският регистър е публичен и Агенцията осигурява свободен и безплатен достъп до заявления, сканирани документи и откази.
2. Когато заявлението се подава от пълномощник, подписа на заявителя трябва да е нотариално заверен и към заявлението се подава писмено пълномощно и декларация от пълномощника, които се прилагат към заявлението. Изрично е упоменато, че при промяна в представителството на търговците, заявлението за вписване на промяната подава новоизбраният орган – управител, изп. директор и т.н..
3. Актове в търговския регистър могат да подават и адвокатите с изрично пълномощно, съставено съгласно Закона за адвокатурата.
4. Обявяването на актовете по чл. 6 ал. 3 от Закона за счетоводството вече може да се прави и от съставителите на финансовите отчети по смисъла на ЗСч с нотариално заверено пълномощно.
5. При отказ за извършване на искано вписване, заличаване или обявяване заявителят може да подаде ново заявление. Новото заявление се разглежда от деня на постъпването му. При подаване на новото заявление заявителят може да се ползва от представени вече документи по първоначалното заявление по което има отказ.
6.Запазването на име действа вече 6 месеца, а копия на документи, съдържащи се в делото на търговеца и заверени от длъжностните лица, имат силата на официални преписи. При пререгистрацията търговецът се вписва с досегашната си фирма. Това е много правилно решение на законодателя, тъй като възникнаха много проблеми с промяната на фирмата при съвпадение на имената. Една промяна в името влече след себе си промяна в данъчната регистрация, ДДС регистрацията, издаване на нови фактури, има търговци които имат запазена търговска марка. Голяма част от търговците имат и търговски отношения с чужди търговци и изпаднаха в ситуация при която не могат да обяснят на чуждестранните си партньори защо трябва да променят името на фирмата, в резултата на което се нарушава доверието между партньорите относно търговските сделки.
7. Най важната промяна след последните изменения е, че търговци които са се пререгистрирали от 01 януари до 31 май на съответната година, заявяват и представят за обявяване в регистъра в срок до 30 юни на същата година актовете по чл. 40, ал. 1-3 само за предходната година.
8. Търговците, които са се пререгистрали в периода от 01 юни до 31 декември на съответното година заявяват и представят в регистър в тримесечен срок от датата на пререгистрация актовете по чл. 40, ал. 1-3 само за предходната година.
9. Ако пререгистрацията се извърши през 2009г. – се представят актовете по чл. 40 за 2007 и 2008г. Ако пререгистрацията се извърши през 2010г. – се представят актовете за 2007, 2008 и 2009г.

Прави впечатление, че специално в Агенцията в София има нов ред на обслужване, което заслужава адмирации. Работят всички гишета, опашките са изведени пред входа на сградата и се допуска за обслужване по един гражданин, което улеснява както служителите в Агенцията, така и гражданите. Ако се въведе и гише информация ще се доближим още повече до бленуваното европейско ниво на обслужване.

Единственият значим проблем на този етап остават само сроковете – една пререгистрация или регистрация на търговец излиза за около 45 – 50 дни, което затруднява значително бизнеса и е много трудно да се обясни на търговците защо преди тази процедура отнемаше между 5 -7 дни, а сега близо 2 месеца. Надяваме се и този проблем да се реши в близко бъдеще.

Годишен финансов отчет

 Във всички елементи на годишния финансов отчет на предприятието задължително присъстват две дати: тази, към която и тази на която са изготвени. Това изрично е посочено в параграф 4.6 на СС 1. Представяне на финансови отчети. Фиксирането на тези две дати в годишния финансов отчет е задължително условие за правилното му разбиране.
На пръв поглед, всички събития, настъпили след датата, към която е съставен годишният финансов отчет, би трябвало да са предмет на счетоводно третиране в следващия отчетен период. Съвременното счетоводство обаче изисква някои от тях да бъдат анализирани и да получат своето място в отчет за предходния период.
За да бъде коректно счетоводното третиране на събитията, настъпили след датата, към която е съставен отчетът, е необходимо да се отговори на следните въпроси:
1. Какъв е отрязъкът от време, в който трябва да настъпи такова събитие, за да подлежи на анализ и да бъде счетоводно третирано в отчет, съставен към дата, предхождаща ги във времето? - Това е отрязъкът от време, започващ от дата, следваща датата, към която е съставен балансът, и приключващ на датата, на която той е одобрен за публикуване.
2. Към коя дата следва да се състави годишният финансов отчет? -Това е последната дата от отчетния период, за който е съставен годишният финансов отчет. Тя може да бъде:
- 31 декември;
- датата на прекратяване дейността на предприятието. Причините за прекратяване на дейността на предприятието може да бъдат различни: ликвидация, несъстоятелност или официално обявено временно прекратяване на дейността;
- друга дата, към която със закон се предвижда съставяне на финансов отчет, който да отговаря на изискванията за съставяне на годишен финансов отчет.
3. Коя е датата на изготвяне на годишния финансов отчет? - Това е датата, на която е изготвен отчетът. Със закон се определя датата, на която най-късно следва да се изготви годишният финансов отчет.
4. Коя е датата на официално одобрение за публикуване на годишния финансов отчет? - Това е датата, на която се взема решение от управляващия орган на предприятието за публикуване на годишния финансов отчет.
5. Защо се налага счетоводно третиране на събития в отчет, който е съставен към дата, която ги предхожда във времето? - Голяма част от тези събития са логически свързани с предходния период (например загубването на дело, започнало в предходен период). Те могат да възникнат внезапно и по време на съставяне на годишния финансов отчет (например погиване на активи в резултат на стихийно бедствие). Потребителите на финансовите отчети се интересуват от тези събития, тъй като настъпването на някои от тях може да има значително влияние върху финансовото състояние на предприятието.
6. Какво може да е отражението на тези събития върху финансовия резултат от дейността на отчитащото се предприятие? Те могат да бъдат както благоприятни, така и неблагоприятни.
7. Какво е счетоводното третиране на тези събития? - То е определено от СС 10 Отчитане на събития след датата на баланса и бива два вида: - Корекции при съставяне на годишния счетоводен отчет; - Оповестяване.
Изборът на счетоводно третиране е в зависимост от вида на събитията. Те могат да бъдат: коригиращи - събития, които доказват условия, съществували на датата на годишния финансов отчет, и некоригиращи - събития, които са показателни за условия, настъпили след датата на годишния финансов отчет.
Коригиращите събития се отразяват, като предприятието коригира признатите суми или признава суми, които не са били признати. Некоригиращите събития се оповестяват. За тях предприятието трябва да посочи най-малко следната информация: естеството на събитията и оценка на финансовия им ефект или изявление, че такава оценка не може да бъда направена.
8. Кои събития може да бъдат посочени като пример за коригиращи? - Такива са:
- Заличаване от търговския регистър на клиент, от когото са останали неудовлетворени вземания. Корекцията се изразява в отписване на вземането и признаване на загуба.
- Влязло в сила решение на съда, което потвърждава вземания или задължения на предприятието, но в размери, отличаващи се от признатите в годишния финансов отчет. Коригира се размерът на задълженията или вземанията и се признава или загуба, или печалба.
- Получаване на информация след датата на годишния финансов отчет, показваща, че даден актив е бил обезценен към датата на годишния финансов отчет. Признават се разходи за обезценка и се намалява балансовата стойност на актива.
- Получаване на информация след датата на годишния финансов отчет, показваща, че сумата на предварително признатата загуба от обезценка за даден актив трябва да бъде коригирана. Увеличава се балансовата стойност на актива, коригират се начислените разходи за обезценка или се признават приходи.
- Всички събития, които конкретизират стойности, залегнали при определянето на потенциални задължения към датата на годишния финансов отчет. Коригира се стойността на потенциалното задължение и се признават или други разходи за дейността, или други приходи от дейността. Когато през годината на финансовия отчет е признато за пръв път дадено потенциално задължение, е възможна корекция в посока намаление на начислените разходи във връзка с отразяване на потенциалното задължение.
- Разкриването на измама или грешка, която показва, че годишният финансов отчет е недостоверен.
9. Кои събития могат да бъдат посочени като некоригиращи? - Такива са:
- Погиване на активи на предприятието след датата на годишния финансов отчет (например погинали са посеви). От значение за потребителите на финансовия отчет е не само стойността на погиналите посеви, но и дали те са били застраховани. Ако са застраховани, важен е и размерът на очакваното обезщетение.
- Изменения в пазарните стойности на активи или пасиви, настъпили след датата, на която годишният финансов отчет е одобрен за публикуване (например паднала е пазарната цена на недвижими имоти, изграждани с цел бъдеща продажба). Когато продажната цена е паднала под натрупаните разходи във връзка с изграждането на имотите, налице е обезценка. Ръководството трябва да информира потребителите на финансовия отчет във връзка с очаквани загуби при бъдещата продажба на изгражданите имоти;
- Бизнескомбинация, осъществена след датата на годишния финансов отчет. Тя може да промени значително бъдещото финансово състояние на предприятието;
- Приемането на план за преустановяване или преструктуриране на дейност за период след датата на годишния финансов отчет;
- Преструктуриране на предприятието, започващо след датата на годишния финансов отчет. Цялостната дейност на предприятието може да се промени след съставяне на разглеждания отчет. В този случай е необходимо де се знае какви са очакванията от това преструктуриране;
- Важни сделки, водещи до промени в състава на собствениците на предприятието след датата на годишния финансов отчет. От голямо значение за потребителите на финансовите отчети е знанието за причината за промяна на собствениците и бъдещите намерения на новите собственици;
- Необичайно големи промени във валутните курсове след датата на годишния финансов отчет. Те могат да доведат до значителни реални загуби или печалби само ако ръководството реши или е принудено да приключва позиции, деноминирани в чуждестранна валута, преди да изчака нормализиране на валутните курсове;
- Промени в данъчното законодателство след датата на годишния финансов отчет, които имат съществен ефект върху активите и пасивите по отсрочени данъци;
- Значителни обвързвания на предприятието след датата на годишния финансов отчет;
- Започване на важен съдебен спор, произтичащ единствено от събития, настъпили след датата на годишния финансов отчет.Особености при покупката на жилище „на зелено”

Покупката на недвижим имот „на дупка” или както е придобила публичност „на зелено”, крие някой особености и рискове, на които трябва да се обърне специално внимание.

Предварителен договор

Същността на спецификите при този тип сделки с недвижими имоти произтича от факта, че се сключва предварителен договор за покупко-продажба на една бъдеща вещ, която не съществува към момента на взимане на решението за покупка. С оглед на това типичният предварителен договор се съчетава с допълнителен такъв, а именно за строителен продукт. Като страна по предварителния договор клиентът е заинтересуван от качеството и нивото, но което ще му бъде предаден апартамента от строителя-инвеститор. Не по-маловажен е фактът, че именно със средствата на клиентите-купувачи не малък процент инвеститори осъществяват строителството на целите сгради. Оттук възниква необходимостта да се защитят плащанията от купувачите, както и да им се гарантира качествено и в срок предаване на апартамента им.
На какво трябва да обърнете внимание преди да купите жилище на зелено?
Преди да се пристъпи към избор и плащане на първоначални вноски по даден имот „на зелено”, следва да се извърши детайлна проверка на строителната документация на строителят-продавач. Тази проверка предполага комбинация от познания в областта на административно-правните процедури, съчетани с добри познания на стадиите, през които минава една сграда от етапа на закупуването на терена, през нейното проектиране, одобряване на строителната документация, реализация, до окончателното й въвеждане в експлоатация. Затова е препоръчително да се ползват услугите на адвокат или друго лице, което професионално се занимава с този вид дейност.
Като първа стъпка преди вземането на решение за покупка следва да се провери правото на строителя-продавач да построи и да ви продаде след това, имотът, който вие сте харесали на картинка за момента. За целта се гледат нотариалните актове за терена, неговото отреждане /т.е дали на него може да се строи сградатата, която се твърди/, одобрените архитектурни проекти /това са чертежите на имота, които строителят-продавач трябва да спази и които се заверяват в общината/, издаването на разрешение за строеж, без което не може да се започне строителството и т.н.
На второ място следва да се пристъпи към подписването на предварителен договор. Резонно е плащанията да са обвързани с конкретни етапи от строителството, като такива може да са кота „цокъл”, дадена плоча от сградата, кота „било”, Акт 14, 15, 16, фаза „груб строеж” или Разрешение за ползване. Друг много важен момент е в договора да фигурира точно описание на Строително-монтажните работи /СМР/, които строителят-продавач се задължава да извърши за Вас и чието изпълнение следва да се провери при предаването на имота. Следва да има точно фискиран краен срок предаването на сградата с Разрешение за ползване, независимо от това към кой момент ще бъде изплатена цялата цена и ще бъде прехвърлена собствеността. След този срок следва да се начисляват лихви за забава, а след изтичането на няколко месеца, но не повече от половин година от първоначалната дата, то следва да има предвидена клауза, че купувачът може да се откаже от сделката като получи право да си получи парите обратно, ведно с натрупаните неустойки, лихви и разноски по събирането им.

Плащане след подписване на предварителен договор

След извършването на първоначалното плащане на етап предварителен договор, следват останалите такива. Те варират във времето и са възможни множество комбинации в зависимост от етапа на строителство на сградата. По правило последната вноска е при прехвърлянето на собствеността, като не е задължително да стане, когато сградата е окончетелно готова. Напротив, повечето от строителите дори предпочитат да продадат имота под формата на нотариален акт на преди или поне на етап „груб строеж”. Нашия съвет е собствеността да се прехвърля, когато сградата е окончателно приета, като най-чист вариант и в краен случай на етап „груб строеж”. Затова, за да се увеличи повишаване на сигурността на нашите клиенти-купувачи, ние препоръчваме да правят нотариална заверки на подписите върху предверителните договори, с цел да се избегне воденето на съдебни дела и да се премине директно на ниво изпълнение на задълженията на строителя.

Купуване на имот чрез жилищен кредит

В днешно време голяма част от покупки, включително и тези „на зелено” се финансират чрез кредити от банки. Това е трети участник в процеса на покупката, което неминуемо води до усложнаване на нещата. Повечето хора са склонни да гледат на банките като на институция, която поставя само условия и създава усложнения, но не осъзнават факта, че именно участието на банката при тяхната покупка им носи по-голяма сигурност. Тази сигурност се изразява в завишените критерии за проверка на собствеността, поради фактът, че банките не желаят да получат в обезщетение на предоставените Ви пари, имоти, които не са чисти или които ще бъдат забавени или изпълнени некачествено.

На последно място искаме да отбележим, че всяка една покупко-продажба на недвижим имот и строго индивидуална. Позициите и желанията на страните, съчетани със спецификите на отделните сгради и наличието на кредитираща банка, водят до наличието на множество сценария, по които може да протече Вашата покупка.

За допълнителни въпроси по настоящето изложение можете да се свържете с нас на посочените контакти или чрез формата за запитване .